Срещата се фокусира върху опитите на доктор Димов, който е психоаналитик, да свърже личния си опит в чужбина с реалността в България. Той споделя как е завършил образованието си във Франция и как е работил в клиника, свързана с психоанализата. Димов обсъжда емоционалните проблеми, с които се сблъскват българите, живеещи в чужбина, и как те често се чувстват под натиск от родителски амбиции. Той подчертава разликите между българската и френската култура, особено в контекста на социалните отношения и личната идентичност. В заключение, той изразява надежда за бъдещето на България и за своята роля в него, като продължава да работи върху личните си проекти и да помага на хората в страната.
Какво ви отвя в чужбина, доктор Димов?
Доктор Димов споделя, че в чужбина го е отвяло желанието да завърши и да учи, както и да практикува това, което е искал от най-ранна детска възраст. Той споменава, че е бил вдъхновен от фигурата на психоаналитика, която е видял в един филм, въпреки трудните времена преди 10 Ноември. След това, на около 30 години, той заминава за Париж, където завършва и работи, описвайки тези години като страхотни и пълни с учене от “първоизточника” на хуманитаристиката и психоанализата.
Какви емоционални проблеми наблюдавате при българите и французите?
Доктор Димов наблюдава различия в емоционалните проблеми между българите и французите. Според него, около две от три лица, които заминават за чужбина, отключват душевни проблеми, като много от тях са жертви на свръх родителски амбиции.
При французите основният проблем е свързан с отчуждението, докато българите често създават “паралелен неискрен свят”, в който се опитват да пребивават, лъгайки себе си и другите. Те се стремят да изглеждат прилични, което води до емоционални конфликти.
Как изглежда България след като се завърнахте?
Доктор Димов описва България като “много променена” в сравнение с момента, когато за пръв път е дошъл. Той подчертава, че София е “прекрасен град” и “изключително чист”, което е оценено и от неговите френски приятели, които са обиколили много места по света. Според него, в България има “мекота” и “не натрапливост” в отношенията между хората, което е контраст на опитите за социална близост в Париж, където пространството е ограничено и въздухът е замърсен.
Пълна транскрипция на интервюто
