Според психоаналитика д-р Огнян Димов, ролята на държавата в защитата на правата на децата е сложна и противоречива. Той подчертава, че основният проблем произлиза от семейството, а не от държавата. Д-р Димов изразява мнение, че не е необходимо държавата да взема децата от семействата, тъй като това може да доведе до допълнителни проблеми, вместо да решава съществуващите.
Той критикува подхода на стратегията за детето, като отбелязва, че акцентът върху правата на детето не трябва да изключва задълженията и отговорностите на родителите. Според него, наказанието е важен аспект от възпитанието, тъй като задава граници и рамки, в които детето трябва да се развива. Д-р Димов смята, че без тези рамки детето може да се окаже в ситуация на “дивак”, без да разбира социалните норми и правила.
Той също така подчертава, че обществото и семейството трябва да работят заедно, за да осигурят здравословна среда за децата, а не да разчитат изцяло на държавата да решава проблемите им. Д-р Димов изразява загриженост, че стратегията може да доведе до “одържавяване” на децата и да отслаби семейството като основна единица на обществото.