Според доктор Димов, тревожността е свързана с опитите на индивидите да контролират бъдещето и обстоятелствата около тях. Той подчертава, че тревожността може да се разглежда като форма на контрол върху несигурността, която носим в себе си. Въпреки желанието да контролираме ежедневието си, Димов посочва, че е важно да се научим да “пуснем контрола”, тъй като в действителност не можем да предвидим или контролираме всичко, което ще се случи в бъдеще.
Тревожността, според него, е опит да се справим с несигурността и страховете, но в крайна сметка това е “нонсенс”, тъй като бъдещето остава извън нашия контрол. Димов съветва хората да не се страхуват от случайността и да приемат, че не можем да прогнозираме какъв живот ще водим след години.
Тази връзка между тревожността и контрола е важна, тъй като показва как стремежът към контрол може да доведе до повишена тревожност, а освобождаването от този контрол може да помогне за намаляване на тревожните състояния.